За Милена

Вероятно като повечето от вас, израстнах бомбардирана от всякаде с две основни негативни линии на мислене :

1) Че трябва да бъда някой или нещо различно, от това, което съм ; че не съм достатъчно умна, достатъчно слаба, квалифицирана, достатъчно чаровна, достатъчно силна, достатъчно отговорна, независима.... списъкът продължава.  И че трябва усилено да работят за да стигна до там, където тябва да бъда или да намеря начин да компенсирам за това, което ми липсва.

2) Животът не е това, което искаме да бъде и почти нищо не можем да направим по въпроса; Повечето хора вярваха, че могат да променят много малко за да подобрят в живота си, а някои дори казваха, че сме тук на тази земя за да се мъчим.

Честно казано тези убеждения ме вбесяваха, защото смятах, че карат мен и всеки, който избираше да ги вярва да се чуства напълно безсилен. Питах се защо някои изобщо би искал да го живее този живот, вярвайки тези неща. Честно казано никога не успяха напълно да ми втълпят тези разбирания в главата и останах решена да създавам това, което искам да изживея, дори когато ми се казваше, че това, което искам даже не съществува.

Няма да си кривя душата....някаде по пътя, позволих на тези и подобни негативни убеждения да ме изпълнат със съмнения и несигурност, чувство на недостатъчност, и т.н.

Звучи ли ви познато?

На 18 изпаднах в депресия. Смятах, че нямам никакви умения и не знаех какво да правя с живота си. Някак си вярвах, че на тази възраст вече трябваше да съм решила какво искам да правя и да съм на път да го постигна. Последва рязко напълняване. А реакциите на хората около мен, дори и близките ми, направиха нещата още по-зле. Някъде там стигнах до прага на допустимостта си на болка и страдание, не можех повече. Няколко книги по-късно и ежедневно плуване (чувствам се невероятно във водата и до ден днешен тя е едно от най-добрите места за мен да се чувствам балансирана и свободна от негативни мисли), започнах бавно да се измъквам от депресията.

Спомних си една история, когато бях на 11 години и играех на карти с баща ми. Аз губех, а той продължаваше да печели. Разбира се, че и аз исках да спечеля! "Ако продължаваш да правиш същото нещо"..., баща ми каза, "... най-вероятно ще получаваш същия резултат. Опитай нещо различно, коренно различно, дори и да ти изглежда глупаво или напълно неподходяпо... просто Опитай нещо различно."

Разбрах, че толкова дълго бях правила едно и също нещо, очаквайки различен резултат-бях започнала да мисля, че съм недостатъчна и се опитвах да се впиша в рамките на това, което смятах, че трябва да бъда. Ако до този момент не се бях убедила, че подобен род мислене ще ми донесе само страдание, сега вече бях сигурна. Така реших да зарежа тези разбирания и да ги замени с решеност да обичам себе такава, каквато съм, да вярвам в собствените си способности и в това, че наистина МОГА да създадам различен живот за себе си.

Това силно намерение ме отведе до книги, видео, учители и места, които през годините, ми донесе вдъхновение и ми помогнаха да открия и използвам собсвената си сила.  Откривах все повече за себе си, започнах да се разбирам и обичам, да се освобождавам от отрицателните си програми и разбрах какво наистина обичам да правя.

Виждате ли, аз вярвам, че ако сте открили своите собствени уникални таланти и сбособности и им позволите да се развивят и изразят, ще бъдете най-щастливата версия на себе си, и в същото време ще се допринесете по най-добрия възможен начин към живота на всички останали около вас. Това е печеливщ вариант с неописуеми размери.

Аз живея в Бостън и един от най-конкурентните колежи тук задава 3 основни въпроса, когато интервюира потенциални студенти, преди да направи окончателното си решение дали да ги приеме:

1) В какво си добър?

2) Какво обичаш да правиш?

3) С какво можете да допринесете в Света?

Какъв е твоят отговор на тези въпроси?

Ще ви кажа моите.

1) Това, в което съм добра е да се свързвам с хората на по-дълбоко ниво, да ги усещам и разбирам, да виждам ясно най-големите им блокажи, и това, което им пречи напълно да разгърнат себе си; мога да разгледам потенциалните им пътеки и да ги напътствам да осъзнаят собствените си суперсили, да открият това, което искат, и да им помогна да приложат техники, с които да го постигнат.

2) Обичам да вдъхновявам и да помагам на другите да откриват собствените си сили и да подобряват живота си. Това, в допълнение на това, че обичам да преподавам, танцувам, чета, плувам, да ходя по планитите и въобще в природата, да прегръщам любими хора и да се смея, и много други неща.

3) Това, което светът има нужда да направя е да бъда себе си, пълната, автентична версия на себе си, напълно разгърнала собствените си способности и таланти и да ги споделям с другите.

Готов ли си да отприщиш и твоите?

Един последна вметка- тук не става въпрос за това, някои да ти реши проблемите или да ти каже какво да правиш. Става дума за това, как да се докоснеш до собственото си интуитивното познание вътре в теб, да осъзнаваеш собствените си сили и таланти и да ги използваш според собствените си желания и приоритети. И най-вече, става въпрос за това да преоткриеш собсвеното си великолепие, защото аз самата твърде дълго бях напълно сляпа за своето собствено!

Време е светлината ти да блесне!

С обич,

Milena <3

P.S.

За тези от вас, които се интересуват от моето образование и професионален опит:

• Имам бакалавърска степен по приложна лингвистика с английски и немски език.
• Работилa съм като телевизионен репортер и радио новинар в България. Също съм работила като учител по английски език.
• Дойдох в САЩ през 2003 да уча за магистърска степен по радио и телевизионна журналистика в колежа Емерсън в Бостън.
• Работих в WHDH Бостън като журналист новини в продължение на 3 години.
• Преподавах английски като втори език в редица училища в района на Бостън. Водила съм редица класове в Showa Бостън (Ораторство, бизнес комуникация, невербална комуникация; четене на световни новини; блог; Английски чрез подкасти; Медийна комуникация и др.)
• Работих като академичен мениджър в Cambridge Network в продължение на почти 3 години.