Защо изживявам живота по този начин?

Хората често задават въпроси от този род, но не съвсем по този начин. Те обикновено звучат по-по подобие на: "защо това се случва с мен? Защо хората са такива ? Защо обстоятелствата са такива? Защо животът е такъв? "

Много могат да кажат дори: "какво искаш да кажеш че аз извижявам нещата по този начин, те са такива. В такъв момент, просто се съгласявам с тях, защото за тях, в този момент, това е истината. Но това не е цялата истина и съвсем не е неизбежна, нито пък непроменима . Веднъж говорех с един приятел за това и той имаше подобен въпрос. Помолих го да довърши следното изречение с първото нещо, което дойде в съзнанието му. "Животът е......"

Преди да прочетете нататък, спрете за момент, ако искате, за да си отговорите и вие на този въпрос. Отговорът може да ви разкрие много.

Той каза: "Животът е труден, той е предизвикателство!"

"Сега, разбираш ли защо преживяваш живота си като трудно предизвикателство?", попитах аз.

Той спря и се замисли защото имаше момент на прозрение, но за много от нас в много случаи, вместо това, изпитваме съпротивление, и ни се струва, че това, което току-що сме чули е пълна глупост. "Какво искаш да кажеш с това "аз изживявам живота по този начин, заради убежденията си, убежденията ми са такива, защото на това ме научи опита. " Чувала съм толкова много хора да казват това, че не бих могла да ги преброя дори да искам....

Виждате ли, един от най-големите митове за реалността, на който ни учат е, че изграждаме вярванията си и това как виждаме света на базата на опита си . Само че всъщност е точно обратното- ние изживаваме света, хората и живота в зависимост от това, в което вярваме. Не очаквам просто да повярвате , на това просто, защото аз така съм казала, но по-скоро ви предлагам, за сега, просто да постоите с тази мисъл или още по-добре- да я изпробвате за себе си. Открито, честно и с пълно сърце.

Ето едно предложение как можете да го направите:

1) Изберете аспект от живота си, от който не сте много удоволетворени и вижте какви убеждения имате свързани с тази част от живота ви. Ако не можете веднага да ги откриете, просто се попитайте- какво би трябвало да вярвам зада бъдат нещата по този начин. ( Един пример- да кажем, че хората около вас не се държат с вас по начина, по който бихте искали. Попитайте се какъв вид убеждения е нужно да имаме зада изживяваме нещата по този начин, тоест да срещаме хора, които наистина не се държат добре. Едно такова убеждение може да бъде- всички хора около мен (или повечето да кажем) са груби, неотзивчиви и незаинтересовани от другите. )

2) Сега си задайте въпроса:“ Какво е нужно да вярвам зада може този аспект на живота ми да е такъв, какъвто искам?

Постойте с тази мисъл зада получите отговора, той не винаги идва на момента, поне в началото. Просто задайте въпроса и почакайте. Понякога може спонтаттно да се появи след ден или два. ( В по-горния пример, убеждение, с което можем да заменим предишното е:“ Има много мили и отзивчиви хора на всякаде около мен и аз всеки ден намирам доказателства за това.) .

3) Позволете си наистина да промените убеждението си в това, което установихте в №2 напълно и откровено. Ако само се преструвате да го вярвате или го правите зада си докажете, че не работи, можете да си спестите време и усилия и изобщо да не го правите. Ще намерите доказателства за това, в което вече вярвате и нищо няма да се промени. Вероятно, обаче, ако все още четете това, вие осъзнавате, че има неща свързани с това как създаваме собствената си реалност, които не знаем, на които не ни учат в училище, но ние интуитивно знаем, че съществуват, че има неща, които можем да направим зада трансформираме аспекти на живота си в нещо много по-хубаво. И обратно на това, което ни учат, за което ще говорим в отделна статия, не е нужно този процес да е труден и неприятен.

4) Наблюдавайте резултатите. Водете си бележки за това какво сте забелязали.

Ето един пример от собствения ми опит. Когато бях малка, баща ми винаги ме учеше да очаквам и да се приготвя за най-лошото зада, ако се случи, да не бъда болезнено разочарована. Веднъж отивахме на басейн, аз толкова се радвах, а той ми каза да се подготвя че басейна може да не работи. Това беше още преди интернет и други начини, по които можехме да разберем това предварително. На мен обаче това хич не ми звъчеше добре, не исках басейна да е затворен и не исках да се подготвям за този вариант. За това, вместо това, аз тайно си представях как плувам и си изкарвам супер. Децата в същност са доста свързани със себе си и сбособността си да манипулират реалността си и да получават, това, което искат, така че обикновено отнема известно време на родителите да ги научат, че „ не могат винаги да получават, това, което искат.“

Баща ми не ме учеше на тези неща зада ми навреди по някакъв начин, напротив, той го правеше, за да ме предпази от разочарования. Когато е бил разочарован в детството си е било толкова болезнено за него, че искаше да ми спести същата съдба. Проблемът е, че като вярвах и се подготвях за най-разочароващия вариант, аз го хранех с енергия си и го създавах, освен ако не беше нещо, което засягаа много други хора и тяхната положителна енергия и очаквания принасяха за обратното.

Отне ми няколко години наблюдение, за да осъзная, че това, което правеше баща ми като се "подготвяше за най-лошото" беше в същтност да го предизвиква да се случи. И така той-се убеждаваше още повече, че е трябвало да бъде поготвен за това. Така се получаваше един затворен кръг на убеждение, което не му служи, но постоянно намиране на доказателсва за това, че е "вярно".

Аз обаче избрах да правя друго. Мечтаех за това, което исках да се случи, мислех си за него и си позволявах да го усещам така,все едно вече се е случило. Ако не друго, казвах си аз, поне усещането от самия процес беше много приятно. Открих, че в повечето случаи това, което исках се сбъдваше, а не обратно. Също така установих, че някое друго разочарование не е краят на света и аз се научих как да да изпитвам и се справям с тези чувства когато се появят.

Не мисля, че някога успях да убедя баща си напълно, че положителното фокусиране има много общо с проявявата на това, което искаме. Мисля, че към края на живота си той беше много по-склонен да мисли по този начин. В края на краищата, можем да влияем на другите най-силно чрез собсвения си пример. Изборът е във всеки един от нас индивидуално, и ти не правиш изключение.